Така на 19 март 1965 г., празник на свети Йосиф, след като за последен път отива на стрелбището, където обича да ходи, Хенриета постъпва официално в Монашеската общност на Сестрите Евхаристинки. Баща й, както и двете й сестри са категорично против тази нейна крачка. Правят всичко възможно, за да я разубедят и попречат. Намесва се и милицията, но нищо не е в състояние да промени решението на Хенриета. Нейната категоричност става причина близките й да се оттеглят и близо пет години да не желаят нищо да чуят за нея. На 28 ноември 1965г. тя постъпва в Новициата, на 4 декември 1966г. дава първите си Обети, приемайки името Мария Агнеса Исусова, а на 3 декември 1972г. дава Вечните си Обети. С времето близките и започват да се доближават и виждайки само добро от страна на с. Агнеса и на всички сестри постепенно променят настроенията си. Средната й сестра Латинка започва да практикува вярата и приема тайнствата, баща й прекарва последните си години обгрижван от сестрите и умира, снабден с тайнствата, в едно жилище в София, където те изцяло имат грижата за него. Най-голямата й сестра Мария прекарва последните си години също под грижите на сестрите тук в манастира и завършва живота си, подкрепяна духовно от тайнствата. Така Бог възнаграждава верността, с която с. Агнеса живее за Него и Му служи безрезервно.

 

Още от първите години на посветен живот с.Агнеса активно поема отговорни задължения в Обществото. През 1969 г. тя е в с. Ново Делчево, където ръководи и участва лично в строежа на къщата, на която днес се радваме. През 1970 г. поема строежа и на къщата в с.Куклен. Най-тежката работа около всички документи и разрешения, снабдяването на материалите, организирането на работниците, които много често са роднини на сестрите и лично участие в нелеката работа на строителството, тя поема с  много разбиране и усет. Когато строителството свършва продължават ремонтите на къщата в София, в Покрован. Неуморно, придружавана от други сестри обикаля с колата из цяла България, за да помага на сестрите по всичките ни общности. В последните години, основно тя поема организирането на строителството на новия ни манастир в София, където сега живеем. Ангажирана е в търсенето и осигуряване на средства, както и организирането и следенето на целия строеж. През 2000г, след основен ремонт на съществуващата къща в двора на манастира, открива медицинския център „Йоан-Павел Втори”, който по-специално обслужва  социално слаби хора. През 2001г. започва организирането и на строежа на хубавата църква, посветена на Свети Йоан ХХІІІ, за която даваше и последните си сили да се довършва всичко, което е възможно – криптата, иконостаса, иконите…

След политическите промени в България през 1989г., към манастира ни започват да се насочват много камиони с хуманитарни помощи от Холандия, Австрия, Германия. С.Агнеса, която знае немски, като матерен език създава контактите с различните представители на Каритас в съответните страни. Тук на место организира раздаването и разнасянето на даренията из цялата страна по различни домове и заведения. Така организираната дейност постепенно започва да се нарича Каритас – Сестри Евхаристинки. Постепенно Сестрите Евхаристинки предават щафетата за дейността на Каритас на група верни от енория „Успение Богородично”, които основават Каритас - София. От своя страна сестрите също продължават да получават помощи и да продължават своята дейност.

Ангажирана от Kirche in Not, в първите години на техните посещения, както и на Europeische Hilfs Fond – Виена, с.Агнеса ги придружава почти по всички енории на цялата Католическа църква в България, за да ги среща със съответните епископи и свещеници и помага за организирането на проекти за ремонтите на църквите и на сградите.

В същото време неуморно започва да организира детски летни лагери в Копривщица, в Покрован, на Бакаджиците, в Куклен.

В продължение на два мандата с. Агнеса е член на Генералното управление на монашеската общност, а от 14 септември 1993г. до септември 2006г е Генерална настоятелка. Успоредно с всичко друго, което движи, тя неуморно дава силите и способностите си за да организира живота на сестрите в България и Македония. Като Генерална настоятелка тя приема в Обществото и първите звания от новото поколение, след дългия период на атеизъм.

Целият този активен живот на с.Агнеса не и пречи да има своя вътрешен духовен живот, който е основа на всичко. Онзи скрит вътрешен живот, който ти помага да преодоляваш изпитанията, когато те дойдат.


Последните няколко години здравето й се влоши, което постепенно я доведе до пълно обездвижване, приковаха с. Агнеса на леглото и на инвалидната количка. Тя трябваше да се остави напълно на грижите на своите съсестри. С.Агнеса прие всичко с голямо търпение и доверие в Бога. Денонощните болки и общото усложняване на здравословното й състояние доведоха до много страдания, които тя изживяваше истински присъединени към страданията на Христа, подкрепяна от ежедневното приемане на светата Евхаристия и участието според силите й в молитвения живот на Общността. Заобиколена с много грижи и молитви от нейните съсестри и от всички верни, които я познават, тя преодоля много критични моменти, винаги с надеждата и голямото желание да стане и да проходи. Новото влошаване на състоянието й в последните десетина дни, доведоха до последното прозрение, което Бог й даде - че земният й път свършва. На 2 февруари, празникът на Сретение Господне, тя няколко пъти повтори – отивам си, да бъде Божията воля, да бъде както Бог иска. В късния следобед неочаквано събра силите си и пожела да я вдигнем за обожаването и вечернята. След това дойде за вечеря с нас и остана малко в общата ни стая. На другия ден вече нямаше сили за нищо. Бог й дари един  сравнително по-спокоен ден. Следобедните часове прекара повече унесена, и приемаше по малко течности. Беше в пълно съзнание. След кратката вечерна молитва, която всяка вечер молехме заедно, изглеждаше, че се готви както винаги за нощта. Много скоро след това дишането й се влоши. Заобиколена от почти всички сестри, които я придружавахме с молитва в 21.45ч. с.Агнеса премина в Дома на Отца. Бавно, спокойно, угасна незабелязано. В настъпващата нощ, тя влезе завинаги в светлината на Вечния живот.

Благодарим на Бога за благодатта на нейния живот и за всички дарове, които ни даде чрез жертвата, която тя така щедро прегърна и поднесе за всички и за всичко. И както каза св. Августин: „Да не тъжим, че сме я загубили, а да се радваме, че сме я имали”.


Скъпа е в очите на Господа смъртта на неговите светии.


София, 5 февруари 2015 г.