Година 2010 –  бъдещето, което е пред нас, да го живеем със силата на любовта:

„Бог толкова обикна света, че отдаде Своя единороден Син…“ (Йоан. 3:16).  Всички имаме в дар от кръщението вярата, надеждата и любовта. Да посадиш едно дърво трябва да вярваш, че ще се хване, да се надяваш, че ще порасне и ще даде плод, но е нужна грижата да го поливаш, тоест любовта. Без нея не можеш да постигнеш нищо.
В своята мисия тук на земята Исус Христос ни показа, че няма любов по-голяма от тази, да дадеш живота си за тези, които обичаш. „Бог е любов“ (1 Йоан 4:9) и любовта е най-висшият дар, в който се съдържат всички останали. „Тази любов Бог изля в нашите сърца чрез дадения ни Дух Свети“ (Рим. 5:5). „Чрез Светия Дух ни е дадено да възстановим рая,  да се възкачим в Царството небесно и да си върнем приемното ни осиновение, получавайки увереността, да зовем Бог свой Отец, да съучастваме в Христовата благодат, да се наречем деца на светлината и да станем причастни на вечната слава“ (Св. Василий Велики).
Това, което трябва да успеем да постигнем за времето, което е пред нас, и да завещаем на тези, които идват след нас, е да изпълним според силите и възможностите си до степен на съвършенство най-голямата заповед на Исус Христос – „Обичайте се помежду си, както Аз ви обикнах“ (Йоан 15:12). Това е гаранцията за бъдещето на нашата Екзархия. Защото, казва още св. апостол Павел: „А сега остават тия три: вяра, надежда и любов. Но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13), защото нейното продължение е във вечността: „Любовта не отпада“ (1 Кор 13:8).
Ако искаме да запазим наследството, което нашите предшествениците са ни завещали, трябва да живеем с любов към миналото и с една великодушна прошка за всичко, което се е случило. С любов и с възторг към саможертвата за това, което е запазено и ни е поверено. С признателна любов към Бога и за всичко досега и най-вече с любов помежду ни, защото ще кажа пак заедно с апостола: И вярата, и надеждата са ни необходими тук на земята, а любовта, с която ги живеем, пребъдва вечно.
В Първото съборно послание свети Йоан Богослов ни припомня: „Който каже „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е, защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял. И ние имаме от Него тази заповед: Който люби Бога да люби и брата си“ (1 Йоан  4:20–21). Един друг богослов, Бултман, казва: „ двете заповеди за любов към Бога и за любов към ближния няма да бъдат в противоречие само при условие, че виждаме в ближния божественото, което носи в себе си“.
Да поставиш любовта като основа на собствения си живот не означава да правиш извънредни жестове до степен на героизъм. По-скоро означава да направиш от любовта ежедневно измерение на всяко твое действие. Означава да я направиш критерий за интерпретация на самия ти живот. В едно свое послание към младежите от цял свят Божият слуга папа Йоан-Павел II казва: „За да разберем дали наистина обичаме Бога, необходимо е да си дадем сериозна сметка дали обичаме своя ближен“.  Няма човек и никога няма да има такъв на земята, който толкова много е паднал, че да се изплъзне от безграничната Божия любов. Ние нямаме право да не обичаме и да нямаме доверие в този, когото Бог обича, и на когото се доверява. А това важи за всички хора. Ако сме обезкуражени от злото, което не може да не сме видели в другия, да си повтаряме думите на св. апостол Павел: „Там, където грехът изобилства, благодатта преизобилства“  (Рим. 5:12). Не е достатъчно да забележим злото, но да окуражим доброто. Или казано с други познати думи: „Много виждай, малко поправяй, много премълчавай, бързо прощавай“.
Така Исус обича. Със същата любов нашите предшествениците мъченици отдадоха живота си за делото на истинската вяра. Това е пътят, който е пред нас. „Моля ви, братя, в името на Исуса Христа“, се обръща св. ап. Павел към християните от Коринт, и аз се присъединявам към него и казвам: „да говорите всички едно и също и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и една мисъл“ (1 Кор. 1:10). Не се касае само за това да бъдем по-добри или по-лоши наследници на завещаната вяра, а да бъдем или да не бъдем въобще християни, защото любовта най-вече е тази, която говори за истинската вяра на християнина. Както чрез любовта Христовото спасение влезе в човешката история, така чрез любовта ние можем и трябва да се окажем продължители на благата вест на Христовото учение и достойни за принадлежността си към Католическата църква.
 Някога казваха за първите християни: „Вижте ги как се обичат?“  Може ли да се каже същото и днес за нас, за да бъдем привлекателна сила за другите? Да помним добре: любовта никога не губи битки! Любовта винаги печели.
„Вяра, надежда и любов вървят заедно. Надеждата намира практически израз в добродетелта на търпението, което постоянства в доброто, дори ако претърпява видим неуспех, както и в смирението, което приема Божията тайна и Му се доверява и в мрака. Вярата ни показва Бог, Който даде Сина Си за нас, и по този начин предизвиква у нас победната увереност, че това е точно така: Бог е любов! По този начин тя превръща нашето нетърпение и съмнения в сигурна надежда, че Бог държи света в ръцете Си и че, независимо от всяка сянка, Той побеждава (...). Той е светлината – в крайна сметка единствената светлина, – която винаги осветлява един свят в тъмнина и която ни дава кураж да живеем и да действаме. Любовта е възможна и ние сме в състояние да я прилагаме, защото сме създадени по образ Божи“ (папа Бенедикт ХVІ).
2010 година – година на благодарност и прослава към Бога за всичко, което сме доживели до днес. Сто и петдесет години във времето тук на земята са един кратък период пред вечността. Имаме ли сили да продължим делото, което сме наследили, за да пребъдва то и занапред? Да, ако пребъдваме в любовта към Бога и между нас. Това е нашият дълг, това е нашата отговорност пред идните поколения, които ще поемат от нашите ръце факела на истинската светлина на вярата, която сме наследили.

Буди имя Господне благословено от нине и до века.
Да бъде благословено името на Господа
отсега и довека!
Всичкото си упование на тебе възлагаме,
Майко Божия, запази ни под твоя покров.
В молитвено единение, ви благославям от сърце.

Епископ Христо Пройков,
Апостолически Екзарх

Гр. Малко Търново, Рождество Богородично
8 септември 2007 г.