Новини

БЛАГОВЕЩЕНИЕ - размишление

БЛАГОВЕЩЕНИЕ - размишление

Евангелският текст на празника Благовещение (Лк.1,24-38)показва контраста между величието на Божия план за спасението на човека и смиреността на Дева Мария, която получава откровението на този план. След грехопадението на Адам и Ева, Бог не остави човека на произвола на съдбата, Той му обеща изкупител. На днешния празник честваме именно изпълнението на това обещание, честваме зачеването на Христа в утробата на Дева Мария. Това е дългоочаквания ден първи на нашето спасение както пеем в тропара на празника глас 4„Днес е началото на нашето спасение и разкриването на вечната тайна: Божия Син става Син на Девицата и Гавриил благодат благовествува. Затова и ние да пеем на Богородица : Радвай се Благодатна Господ е с Тебе”.

 

 

С днешния празник 9 месеца преди Рождество Христово, Църквата потвърждава, че живота и спасителната мисия Христова започват още от зачатието Му, затова и празника е всред 12 десетте Господни празници от литургичната година, празник на въплъщението Христово, на Неговото въчеловечествяване, навлизането Му необратимо в историята на човечеството в плът и кръв. Ако преди Благовещението историята е била едно очакване изглеждащо безкрай, то от днес тя става история на Спасението, домоводство отварящо пътя ни към близостта с Бога (времето от „хронос” се превръща в „кайрос”). Църквата още от древността (много преди днешните познания в областта на генетиката) вижда началото на живота в момента на зачатието му в майчината утроба , затова и на „Царските” двери на всеки иконостас ,символизиращи входа на Спасението се изобразява Благовещението е не Рождението Христови. Важността на празника въведен в Константинопол около 530 г.(засвидетелствано от кондак написан от Роман Сладкопевец) и в Рим от Сергий I (687 – 701 г.папа oт сирийски произход) със специално шествие в базиликата „Санта Мария Маджоре” е подчертан изрично от Константинополският събор в 692 г. Събора – вселенски за католическата църква , известен с две имена (Quinisextum защото допълва V и VI  вселенски събори или Trullanum II по името на куполната /на гр.трулос/ зала където се е провел) предписва  (вж.канон 52)честването на празника  Благовещение на 25 март с цялата му тържественост независимо от времето (Пасхално или не) и деня (неделя или не) в който се пада (нещо което съвременната латинска традиция не спазва). На изток важността на празника се потвърждава и от наличието на „Предпразненство” на 24 и „Събор на св.Архангел Гавриил” на 26 март (типичното възспоменание на геройте от Господските празници след деня на честваното събитие). 

 

Но да се върнем при Дева Мария с нейното „да” на спасителния план Божий, което ще възстанови щетите от онова „не” изречено от Ева на грехопадението , „не” в което всички ние сме съучастници с личните грехове които вършим и с които допринасяме за ескалацията на злото в световен мащаб.В момента на това „да” на Новата Ева великото събитие на Въплъщението стана факт , стана история, ден първи на Живота (с гл.буква)

 

Друга подробност на която се спира евангелието днес е, че Мария зачева Исус оставяйки дева. С това девствено зачатие се изпълва пророчеството на пророк Исаия (4,14) „Ето девицата ще зачене и ще роди син и ще го нарече Емануил (Бог с нас). Дева Мария не само зачена син но го направи по Божие дело. Човешкото същество в утробата на Мария взе плът и кръв от нея, но съществуванието си дължеше изцяло на Бога. Той е напълно човек, направен от земя, ако използваме библейската символика на сътворението, но идва от висините, идва от Небето. Фактът, че Мария зачева оставяйки девствена, е съществен и важен за нашето познание и вяра в Христа, защото свидетелства, че инициативата, че делото на зачатието Христово е Божие. Роденият от Девата ще бъде „Свят и ще се нарече Син Божий” В този смисъл девствеността на Мария и божествеността на Исус се гарантират взаимно. Затова е важен и въпросът който Мария ще отправи към Архангела Гавриил: ”Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам”. В своята семплост Мария е и много разумна. Тя не се съмнява във всемогъществото на Бога, но иска да разбере по-добре Божията воля, за да може да я приеме напълно със своята воля, да я приеме с радост и всеотдайност въпреки нейната мистериозност. Бог очаква нейното „да” дадено със свобода, той уважава нейното достойнство и право на избор, не се натрапва, не я поставя в безизходица, защото знае, че обич и пълно себеотдаване не се постигат насила, любовта е възможна само в пространството на свободата.

 

Приемайки ролята на майка Мария смирено ще каже на Ангела „Нека ми бъде по думата ти”, ще отвори на всички нас пътя към спасението, защото без въплъщението нямаше да може да се стигне и до изкуплението на Кръста, а без Кръста нямаше да се стигне и до славното Христово Възкресение, залог и за нашето всеобщо възкресение в края на времената.


Амин и Богу  слава

                                                      Отец Петко Вълов

Благовещение - неизвестен автор