Новини

ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНСИС ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МИСИЯТА ПРЕЗ 2018 Г.

ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНСИС ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МИСИЯТА ПРЕЗ 2018 Г.


„ЗАЕДНО С МЛАДИТЕ ХОРА, НЕКА ВЪЗВЕСТИМ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ВСИЧКИ"

Папа Франциск оповести своето Послание за Световния ден на мисията, отбелязан тази година на 21 октомври 2018 г. Посланието, датирано на 19 май 2018 г., е под надслов: „Заедно с младите хора, нека възвестим Евангелието на всички“. Денят е установен от папа Пий ХІ през 1926 г. като ден на молитва за мисиите.

Послание на Светия Отец:

„Заедно с младите хора, нека възвестим Евангелието на всички“

Скъпи млади хора, бих искал заедно с вас да размисля за мисията, която ни е поверена от Христос. “ Чрез вас бих искал да се обърна и към всички християни, които живеят в Църквата като Божии деца. Това, което ме кара да се обърна чрез вас към всички е моята увереност, че християнската вяра остава винаги млада, когато е открита към мисията, поверена ни от Христос. „Мисията съживява вярата“ (Redemptoris Missio, 2), както посочва св. Йоан Павел II, доказал своята загриженост и любов към младите хора.

Синодът, който ще се проведе в Рим през октомври тази година, месецът на мисията, ни открива възможност да разберем по-пълно и в светлината на вярата какво Господ Исус иска да каже на младите хора и чрез вас, на всички християнски общности.

Животът е мисия
Всеки мъж и жена е мисия; това е причината за живота ни на земята. Да бъдем привлечени и да бъдем изпратени са два подтика, които нашите сърца, особено когато сме млади, чувстват като вътрешен подтик от любовта; те съдържат обещание за бъдещето ни и носят посока на нашия живот. Повече от всички други, младите хора чувстват силата на живота, която ни завладява и привлича. Голямо е предизвикателството да живеем радостно и отговорно пред света. Добре познавам  светлините и сенките на младостта, когато мисля за младостта и семейството си, си спомням надеждата си за по-добро бъдеще. Фактът, че сме на този свят не по свой избор ни кара да усещаме съществуването на първопричина, която ни предшества и е източник на нашето съществуване. Всеки от нас е призван да размисли върху този факт: „Аз съм една мисия на тази земя; това е причината да съм на този свят.“. (Evangelii Gaudium, 273).


Възвестяваме Исус Христос

Църквата, възвестявайки това, което свободно е получила (Мат.10:8, Деян. 3:6) може да сподели с вас, младите хора, пътя и истината, които изпълват със смисъл живота ни на тази земя. Исус Христос, Който умря и възкръсна заради нас, се позовава на тази свобода и ни предизвиква да търсим, откриваме и възвестяваме това послание на истината и осъществяването. Скъпи млади хора, не се плашете от Христос и Неговата Църква! Защото там откриваме съкровището, което изпълва живота ни с радост. Мога да потвърдя това от собствения си опит: благодарение на вярата открих здравата основа за своите мечти и силата да ги осъществя. Виждал съм голямото страдание и бедност, белязали живота на толкова много от нашите братя и сестри. И въпреки това за всички, застанали до Исус, злото е стимул за още по-голяма любов. Много мъже и жени, много младежи, щедро жертват себе си, понякога дори до мъченичество, от любов към Евангелието и в името на служението на своите братя и сестри. Кръстът на Исус ни учи на божествената логика на саможертвата (1 Кор. 1:17-25), която представлява възвестяване на Евангелието за живота на света (Йоан 3:16). За да бъдеш обзет от огъня на любовта на Христос, трябва да бъдеш погълнат от този огън, да израснеш в разбирането си за неговата светлина и да бъдеш стоплен от неговата любов (2 Кор. 5:14). В училището за светци, което ни разкрива широките хоризонти на Бог, ви призовавам никога да не преставате да си задавате въпроса: „Какво щеше да стори Христос, ако беше на мое място?“


Предавайки вярата до края на света
И вие, млади приятели, чрез кръщението, сте станали живи членове на Църквата; а заедно ние сме натоварени с мисията да занесем Евангелието на всички. Вие сте на прага на живота. Израстването в благодатта на вярата, дарена ни в тайнствата на Църквата, ни въвлича в този велик поток на свидетелството, който поколение след поколение позволява мъдростта и опита на по-възрастните да се превърнат в свидетелство и поощрение на онези, които градят бъдещето. А свежестта и ентусиазмът на младите ги прави източник на опора и надежда за тези, които са към края на своето пътуване. В това съчетание на различните етапи от живота мисията на Църквата хвърля мост между поколенията, благодарение на него вярата ни в Бог и любовта ни към ближния формират дълбоко единство.

Това предаване на вярата, което е в сърцевината на мисията на Църквата, произлиза от заразния характер на любовта, където радостта и ентусиазмът се превръщат в израз на новооткрития смисъл и пълноценност на живота. Разпространяването на вярата „чрез привличане“ изисква сърца, които са открити за любовта. Не е възможно да бъдат сложени граници на любовта, защото любовта е силна като смърт (срв. Песн. 8:6). А тази откритост се превръща в основа за среща, свидетелство, възвестяване; тя предизвиква споделяне в милосърдието с всички, които са далеч от вярата, безразлични са към нея и може би дори враждебни към нея. Човешката, културната и религиозната среда, които продължават да бъдат чужди на Евангелието на Исус и на тайнственото присъствие на Църквата, са крайна периферия, „краищата на земята“, към които още от времето на първия Великден са изпратени мисионерските ученици на Исус, водени от увереността, че Господ винаги е с тях (Мат. 28:20, Деян. 1: 8). Това е, което наричаме missio ad gentes. А най-пустата периферия от всички е мястото, където човечеството, въпреки нуждата от Христос, остава безразлично към вярата или дори се отнася враждебно към пълнотата на живота в Бога. Всяка материална и духовна бедност, всяка форма на дискриминация срещу нашите братя и сестри, винаги е последица от отричането на Бог и Неговата любов.

Краищата на земята, скъпи млади хора, в днешно време са много относителни и винаги лесно „достъпни“. Дигиталният свят - социалните мрежи, които са толкова широко разпространени и лесно достъпни, заличават границите, премахват разстоянията и намалява различията. Всичко изглежда достъпно, толкова близко и непосредствено. Ала ако сме лишени от съкровения дар на нашия живот, можем да имаме безброй контакти, без някога да постигнем истинско житейско общение. Да споделяме мисията до краищата на земята изисква от нас дарбата да се посветим истински в призванието, което Бог, Който ни е сътворил на тази земя, е избрал да ни повери (Лук. 9:23-25). Осмелявам се да кажа, че за един млад мъж или жена, който иска да последва Христос, най-важното е да търси, да открива и да съхранява своето призвание.


Свидетелствайки за любовта

Благодарен съм на всички църковни групи, които правят възможно вие лично да се срещнете с Христос, Който живее в Неговата Църква: енории, асоциации, движения, религиозни общности и разнообразните видове мисионерско служение. Колко много млади хора откриват в мисионерската доброволна работа средството, чрез което да служат на „най-малките“ от нашите братя и сестри (срв. Мат. 25:40), като поощряват човешкото достойнство и свидетелстват за радостта да обичаш и да бъдеш християнин! Този църковен опит образова и подготвя младите хора не само за професионален успех, но и за да могат те да развият и насърчат получените от Бог техни дарове, за да служат по-добре на другите. Тези достойни за похвала форми на временно мисионерско служение са ползотворно начало, а чрез различаването на званията те могат да помогнат и за професионалното съзряване, както и да ви накарат да вземете решение изцяло да се посветите на мисионерската дейност.

 

Папските мисионерски общества са създадени от млади хора, като средство за подкрепа на проповедта на Евангелието до всяка нация и по този начин като средство за насърчаване на човешкото и културно израстване на всички, които жадуват да познаят истината. Молитвите и материалната помощ, щедро оказвани и разпределяни чрез папските мисионерски общества дава увереност на Светия престол, че тези, които са получили подкрепа на свой ред могат да се превърнат в свидетели на Евангелието в своя всекидневен живот.  Никой не е толкова беден, че да не може да даде това, което има, но преди всички да даде това, което той е. Позволете ми да повторя насърчителните думи, с които се обърнах към младите хора в Чили: „Никога не си помисляйте, че няма какво да предложите, или че никой няма нужда от вас. Много хора имат нужда от вас. Помислете за това! Нека всеки да помисли в сърцето си: много хора имат нужда от мен“ (Среща с младите хора, Светилище Майпу, 17 януари 2018 г.).

 

Скъпи млади хора, през октомври тази година, в месеца на мисията, ще проведем Синод, посветен на вас. Той ще бъде още една възможност, която да ни насърчи да се превърнем в мисионерски следовници, още по-ревностно посветени на Исус и на Неговата мисия до край света. Моля се Мария, Царицата на апостолите, Свети Франциск Ксавиер, Св. Тереза на Младенеца Исус и блажения Паоло Манна да се застъпят за всички нас и винаги да ни съпровождат.


Източник: www.zenit.org