Подготовка за изповед


 КАК ДА СЕ ИЗПОВЯДАМЕ
След св. кръщение, най-необходимите тайнства са покаянието и св. Причастие. Наистина, чрез св. кръщение ние се раждаме за духовния живот, живот на приятелство с Бога, но смъртния грях унищожава това приятелство, и не можем да го подновим, освен чрез тайнството покаяние, с което приемаме опрощение на греховете си и отново се дава живот на душата ни.
Св. Тайнство Покаяние е тайнство, установено от Исуса Христа, за прощаване греховете, сторени след кръщението. Исус Христос е казалъ на апостолите си:
"Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които ги задържите, тям ще се: задържат". (Ин. 20, 23).
Необходими са три неща за да може покаянието да произведе благодатта си: съкрушение, изповед и удовлетворение.
Съкрушение.
Съкрушението е разкайване или скръб за това че сме обидили Бога.
Но за да можем да се разкайваме трябва смирено да искаме тази благодат от Бога, като мислим как нашия грях оскърбява Бога и ни излага на вечни наказания. Познаваме, че разкаянието ни е истинско, когато усещаме желание да се поправим и да се потрудим за да не повтаряме повече греха си. Разкаянието трябва да обхваща всичките ни грехове, особено смъртните.
След като познаваме греховете си и се разкайваме за тях, за да ни се простят трябва да се изповядаме. Нашата изповед трябва да бъде смирена, без да се извиняваме; искрена да ги кажем просто такива каквито са; да говорим и обвиним себе си за нашите грехове, а не да говорим за чуждите грехове и да не забравяме че трябва да изповядаме всичките си грехове. Който съзнателно скрие смъртен грях, извършва нов наречен светотатство
Преди да отидем на изповед трябва да изпитаме съвестта си като потърсим внимателно какви грехове сме сторили размишлявайки над Божиите и Църковните заповеди. Да подбудим у себе си дълбоко съкрушение.
 
 
Отиваме при свещеника в изповедалнята и коленичим, правим знака на кръста, казвайки:
В ИМЕТО НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ. АМИН.
Благословете ме, Отче, за да мога да изповядам добре греховете си.
Изповядвам се пред Бога и пред Вас за всички грехове, които съм сторил от последната си изповед насам. Не съм се изповядвал (посочва се от колко време). Моите грехове са следните ... Тези са, Отче, моите грехове, които помня. Прося опрощение за всички онези, които неволно не си спомням.
След съветите на свещеника и молитвите, дадени за удовлетворение, се казва ДЕЯНИЕ НА РАЗКАЯНИЕ (БОЖЕ МОИ, РАЗКАИВАМ СЕ ...).
 
ДЕЯНИЕ НА РАЗКАЯНИЕ 
 
Боже мой, разкайвам се и скърбя за всичките си грехове, мразя ги и не¬навиждам отдън душа, не само защото поради тях изгубих небето и заслужих адските мъки, но много повече, защото наскърбих Тебе, безкрайно добрия и достоен за обичане над всичко. Решавам се твърдо с Твоята благодатна помощ да не греша занапред и да избягвам всякаква опасност за грях.
 
ЕДНА ДОБРА ИЗПОВЕД ИЗИСКВА:
 
1. Изпит на съвестта;
2. Изповед на всички грехове;
З. Разкаяние за греховете;
4. Твърдо решение да не се греши вече;
5. Удовлетворение за тях.
 
Изповедта обхваща задължително всички смъртни грехове. Съзнателно скрит смъртен грях прави изповедта невалидна и светотатствена.